Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2014 14:43 - Вдъхновено презрение
Автор: creativist Категория: Поезия   
Прочетен: 1152 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.03.2020 22:56


Удобно ли ти е в палтенцето от его, зави ли се добре?  Преметна ли и шалчето над него? Навънка духат силни ветрове..?      Едва се различаваш сред тълпата, навлечена с кожуси от лъжи.  Вървиш наравно с тях и се оплакваш, в устата ти са все пари.   А уж отворил си очите, но нищичко наоколо не виждаш. Не искаш и да ме попиташ, потъвайки в лъжи! Навярно ти горчи в устата цигарата забрава. Ти докога ще се оплиташ, това не те ли задушава?  Събираш камъни по пътя, с които да се пазиш от злини,  едвам се движиш и залиташ, че всеки камък ти тежи.  Помъкнал си една торба заблуди, и гордо носиш я на рамене, но охкаш, пъшкаш, много ти е трудно да носиш "чужди" грехове. Джобовете тежат ти много, напълнил си ги с каменна отрова,  която знам, че няма да изхвърлиш, нима ще я замъкнеш в гроба?..  Отровата е суетата, от малък дето я отглеждаш. Така заместваш красотата, но си я пазиш тъй прилежно. Ти носиш маска от клишета, потиш се, трудно дишаш, но пазиш си авторитета, пък даже и да замиришеш.
В ръката ти бутилка вино, отпиваш и се чувстваш по-щастлив, в началото като дете наивно, а после по пиянски уродлив. Часовник на ръката си поставил, отмерваш миналото време,   и всичко що не си забравил е твойто страшно, тежко бреме. Пленен си от тъга и страхове, пред многото посоки. Сърцето ти посочва пътя, но ти се чудиш – на къде?  Не се чуди къде се озоваваш, нима водач не беше ти?  Забрави ли, че ти си този който, пред тебе винаги върви.  Ти падаш, ставаш, падаш ... Падаш!.Заблудата те тегли тъй изкусно,  Че с всеки ден фалшиво лустро, на суетата се предаваш.   Забравил ли си колко пъти, се наблюдаваш тъжно отстрани,  и колко много ти се иска, тоз пътник жалък да не бъдеш ти?.. ....................................................................................................... Защо ме гледаш със почуда? Какво до тук не проумя?  Нима си мислиш, че съм луда или удобно онемя?


Тагове:   стихове,   его,   поезия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: creativist
Категория: Лични дневници
Прочетен: 74385
Постинги: 33
Коментари: 27
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031