Хубава жена (в никакъв случай секссимвол), по-скоро безцветна, с по-скоро загрижено лице, тревожни очи и уморен израз на майка и съвестен гражданин в гротескова черна униформа ще ми подаде една ампула.
Ще ми обясни, че е за мое добро, а също за доброто на близките ми и хората, които не познавам.
Мизерията се е разрастнала, заразата продължава. Съкращенията са още много, положението е овладяно, но трябва да се пожертва една част от населението за да може през останалите тежки месеци при затворените граници и намалелите ресурси, а също при назряващите хаос и анархия, да се гарантира живота и сигурността на останалите.
-Сега е момента - ще рече, - да спасиш човешки живот. Изборът е твой. Или изпии ампулата, или ще те евтанизират. С един куршум в тила.
Не ми остава друго, освен да бъда убеден, че това е хуманно и че даже съм живял свободен.