Здравей! Пиша ти от ръката на една жена, която постоянно ме пренебрегва. Прощавам и. Живея в нея цели 35 години и я познавам много добре. А ти на колко години си? От точно толкова години живея и в теб.

Реших да ти пиша, защото ме забравяш все по-често. В моментите, в които мога да ти помогна ти избираш да се обърнеш към Другите, което честно казано малко ме обижда. Прощавам ти, не мога да ти се сърдя, познавам те толкова добре, но искам само да ти кажа:

Можеш да ме наливаш с вино, но не можеш да ме напиеш, можеш да ме бъркаш с Похотливостта, и да се правиш, че не ме забелязваш, но аз няма да си тръгна. Няма да те напусна никога. Защото сме родени заедно. Не ...аз не съм част от теб, аз съм теб! Другите идват и си отиват, аз оставам.

Заедно поехме първия ни дъх на тази земя, заедно направихме първите стъпки в новия ни живот, заедно замижахме с очи на първите слънчеви лъчи. Заедно пораснахме, усетихме заедно топлината на майчината прегръдка и бащината грижа. Бях с теб, когато стъпихме на зелената трева за първи път, когато скочихме в първата ни локва, когато откъснахме първото ни цвете. Когато ни нараняваха заедно плачехме, когато ни радваха заедно се смеехме. Спомняш ли си първата целувка, аз си я спомням. Спомняш ли си разочарованието и тъгата от първата раздяла, и аз я помня. Аз съм тук, за да те помня и да ти напомням кой си. Тук съм и няма да си тръгна, дори когато каниш на гости Омразата, дори когато Ревността идва и остава за дълго.

Аз не страдам, мога да страдам заедно с теб, но аз не страдам. По-силна съм от колкото си мислиш, но не ми приписвай чужди качества. Аз не съм ревнива, аз не обсебвам, аз нямам предразсъдъци, аз нямам цвят и граници. Знаеш ли на колко години е Земята? От точно толкова години живея в нея.

Променям се с теб, заради теб, но пак оставам такава каквато съм – безгранична, безусловна, безрезервна и изпълнена с търпение. Понякога заспивам, не ми се сърди, когато предпочиташ някой от Другите, не мога да те спра. И тогава, когато споменът от тях вече е избледнял се събуждам, отпочинала и по-силна от преди. Търся с теб, въпреки че зная, че търсенето ни е безсмислено, оставила съм те да водиш, защото те обичам и вярвам в теб.

Но ти рядко ме разбираш, когато ти говоря, често гледаш веднага да се потърсиш Страха, а той ... той също е неразбран, но нека го оставя той сам да ти пише, не искам да му се бъркам. Не ревнувам от него или от Другите, ако това те прави щастлив, прекарай време и с тях.

Зная че е трудно да се оставиш в моите ръце, но знаеш ли на колко години е вселената? От точно толкова години живея в нея! Време е да ми се довериш - имам опит.

Вечно твоя

Любовта