За мнозина пътя към автентичната творческа енергия минава през тотално и безпощадно отричане от нея. Сякаш трябва да стигнеш до главната роля в маскарада на живота, за да можеш строполявайки се болезнено от сцената да намериш своята истинска неподправена същност.
Тази твоя същност ще бъде пътеводителя към един осъзнат живот, в който провалът има съвсем друг смисъл, в който комуникацията с хората минава на съвсем друго ниво и в който удовлетвореността от съществуването ти ще засенчва елементарните, но коварни притеснения на ежедневието.
Научили сме се от малки да се страхуваме, да се срамуваме, да не бъдем автентични почти във всеки един момент от живота ни. Изкривени от обществото до тази степен, ние губим своята природна интуиция и се гмуркаме в живота с плавници и очила, които съвсем не са ни по мярка.
Преминавайки през значимите периоди на битието си, ние събираме нови и нови маски, които прилежно прибираме вечер в колекцията си, и които ползваме отново и отново.
Нямаме желание да се погледнем в огледалото, защото това непознато лице, което виждаме никак не ни харесва. Ненавиждаме се, работата ни тежи, комуникираме, но някак си повърхностно и вяло. Разговорите с другите ни натоварват или пък служат за отдушник на дълго трупан гняв. После чувство за вина, самосъжаление и отново маска.
Не е чудно тогава, че после дългото и уморително театро, се сгромолясваме с невиждана сила. Често така, че едвам имаме сили да се надигнем - бремето на изкривената ни личност ни е смазало до краен предел.
Да откриеш автентичната си същност не означава да напуснеш сцената, напротив, ставайки искрен и откровен герой прави сюжета много по – ясен, а ролята ти се отдава с лекота. Тази лекота можеш да намериш, като погледнеш не много на далеч, спомни си преди 15 години, преди 20. Кое беше това, което те караше да сияеш, да пееш, да танцуваш, да твориш без да си художник? Спомни си в училище, предметите в които беше най-добра не защото наизустяваш, а защото си била искрена в желанието си да научиш нещо ново, да изразиш себе си, да участваш в живота.
Тогава прозрението идва и не само се връщаш към старата ти страст да пишеш стихове например, но и като на шега започваш да усвояваш бързо нови умения.
Срещам се с жени, които са променили своя живот след тежко умствено сътресение, след магията на сдобиване с рожба, след лошо падане от сцената. За всяка една от тях, нещо е прещракало, нещо се е обърнало, нещо се е трансформирало. Те вече ненавиждат монотонния удар, който им нанася ежедневието, те търсят да изразят своята автентичност, чрез нови по-близки до тях начинания. Не се задоволяват с финансовите облаги на бизнеса, търсят и удовлетворението от работата и духовното израстване и истинския човешки контакт.
Разбира се започването отначало е трудно, свикнали сме да се глезим, като задоволяваме непотребностите си. Свикнали сме да храним този заблуден герой с неговите фалшиви желания. Но резултата е свободата, свободата да бъдеш, без да се упрекваш, да грешиш без да се самонаказваш и блажено да поемаш отговорност, защото точно това, което правиш е твоята истинска страст.
Автентичността има и други предимства, бидейки непринуден започваш неволно да се обграждаш със себеподобни, които на свой ред допринасят за развитието на твоята същност, и с които имаш истинска комуникация, дори и когато просто мълчите заедно. Защото когато спреш да съдиш себе си, ти вече не виждаш смисъл да съдиш и другите. Спираш да се дразниш на хората, които не харесваш. Приемайки себе си, приемаш и другите.
Така пътя към автентичността минава през етапите на падението, разочарованието и огорчението от собствените ти решения, но достига до откриването на един свят, в който очите ти са широко отворени, ушите ти чуват дори и неизговорените слова а от устата ти излизат само истини. Никога не е късно да намериш пътя към себе си. Никога не е късно да преобразиш живота си, работата си, взаимоотношенията си с партньора си, със съпруга или детето си, като намериш коя си ти всъшност. Никога не е късно да бъдеш откровено щастлива. И не търси далеч, нали все пак ти си тази която търси.
Тагове:
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Разбереш ли един глупак в човешките взаи...
"Автентичността има и други предимства, бидейки непринуден започваш неволно да се обграждаш със себеподобни, които на свой ред допринасят за развитието на твоята същност и с които имаш истинска комуникация, дори и когато просто мълчите заедно."