Когато се любуваш на звуците на мотора пред тези на вятъра в листата на сто годишен орех.
Когато да бъдеш сам в тишината на собственото ти присъствие те плаши, а силата на материалното обкръжение те прави уверен.
Когато простотата на искрената усмивка на един е недостатъчна пред фалшивата и лъжлива на стотина.
Когато есенния дъжд започне да те дразни, вместо да ти дава вдъхновение.
Когато дъгата спре да те впечатлява с невероятната си красота.
Когато живееш без да имаш контрол над единственото нещо, с което разполагаш само ти, тялото ти.
Когато някой ти заговори за духовност и емоции, а ти го приемаш като слабост и глупост.
Когато клишетата се превърнат в твоя житейски речник, а пошлостта ти стане традиция.
Когато си се вкопчил в миналото знаейки, че единственото което имаш е СЕГА.
Когато живееш на 1кв м. от планетата ЗЕМЯ и казваш, че това е света.
Когато бирата и пържолата прави за теб това, което прави слънцето за растенията.
Когато цветята са просто шарени петна в сивото ти ежедневие.
Когато, това да оцелееш надделее над това да разбереш защо си тук.
Когато си способен да отричаш корените си, въпреки че усещаш кой си, само за да бъдеш солидарен с някого.
Когато в името на парите си готов да направиш всичко, въпреки че парите няма да направят нищо за теб.
Когато твоята същност те смущава и за това я отбягваш.
Когато да властваш над други стане твоя ОПИАТ.
Когато нещастието на съседа, е злорадствие за теб.
Когато истината е прекалено натрапчива и се срамуваш от нея.
Когато непознавайки добре само себе си, даваш съвети на дузина.
Когато се задоволяваш угаждайки на фалшивите си потребности.
Когато страха се превърне в твоя религия, която проповядваш на децата си.
Когато носиш болки от миналото в настоящето, като имаш запаси и за в бъдеще.
ТОГАВА няма да разбереш и дума от написаното до тук.
